156 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

април 27, 2022
Автор: Юлияна Цанева

image

Днес се навършват 156 години от рождението на големият български поет – Пенчо Петков Славейков. Една от знаковите фигури и емблематични личности, свързани с възрожденска Трявна. Житейският му път разказва г-жа Румяна Маркова – екскурзовод в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна.

“Пенчо Славейков е роден в Трявна през 1866 г. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Детството му преминава в тревненската къща. Описват Пенчо Славейков като буйно и палаво дете, обичащо народните песни и танци. Първоначалното си образование получава в Трявна, след това учи в Сливен, Търново, София и Пловдив.

На 17 години претърпява тежък инцидент, който оказва влияние върху цялостния му живот и творчество. Благодарение на необикновения талант и волята за живот, той успява да надмогне болестта и страданието. Според Пенчо Славейков именно тези състояния на духа, правят човека свръхчовек, те помагат да овладее Битието, да постигне духовно спасение.

Славейков учи философия в Лайпциг. Там се запознава с постиженията на немската и световна философска мисъл и култура. Доусъвършенства идеята си за самотния, но извисен духовно човек. По време на престоя си в Германия, Пенчо Славейков написва едни от най-запомнящите се свои произведения: „Ралица’’, „Бойко’’, „Неразделни’’, започва и епопеята „Кървава песен’’, която пише през целия си живот.

Заедно с д-р К. Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов издават сп. „Мисъл’’. Те са от основоположниците на българския модернизъм.

Пенчо Славейков е личност с огромна култура и дръзка демократична мисъл. Прям в изказа си, той не спестява истините и цял живот се бори срещу злобата, завистта и дребнавостта. Като директор на Народния театър и по-късно като директор на Народната библиотека, той е подложен на унижение от страна на тогавашния министър на културата Стефан Бобчев. Огромното огорчение и обидата към авторитета и способностите му, карат Пенчо Славейков да напусне България. Установява се в Италия, където през 1912 г., далеч от родината, умира.

Пенчо Славейков е един от най-талантливите поети на България, творчеството му е необятно, той твори във всички жанрове на българската литература.

Пламенен мечтател – поборник за пълна свобода на твореца. Независим от читателите, от времето, волен да изразява всичко от себе си, съдещ за всичко „само по чувство, воден от минутни импулси на симпатия и антипатия.’’ Пенчо Славейков иска духа на днешния човек да бъде свободен, да всее „в съзнанието му човещина’’ – „с което оръжие да се бори в битвите на бъдещето’’.

Няма друг поет, за когото да са изказани толкова противоречиви мнения и оценки. Едни го наричат „велик художник’’, други „жрецът воин’’, трети „жесток критик’’…

В едно свое стихотворение Пенчо Славейков пише:

„При моите песни приложен е моя портрет.

Мнозина ме мислят, мнозина зовът ме поет.

И шепнат: Щастливец между ни тук на земята

небесно чедо с лира вълшебна в ръката.’’

Пенчо Славейко е наистина Щастливец, израснал в семейството на Петко и Ирина, той получава безценни житейски съвети и уроци. Щастливец е и със своите произведения, които и днес вълнуват нас читателите. И както самият Пенчо Славейков казва: „Истински поет е само онзи, които в прекрасни мерни звуци е схванал великата тайна да бъде изразител на мислите и чувствата на своята епоха и е бил кадърен да наложи на поезията оригиналния печат на своята личност.”

Днес родната къща на поета е превърната в музей “Петко и Пенчо Славейкови” под шапката на СМРЗИ-Трявна. Там се съхранява богат литературен и исторически архив, ценни книги и редки издания от личната библиотека на Петко Славейков, лични вещи, пачи пера, бакърени съдове и др. В експозиционната зала посетителите могат да видят и лични вещи на майката на Пенчо Славейков – Ирина, за която Петко Славейков се жени през 1853 год. в Трявна.