174 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА И РЕВОЛЮЦИОНЕР ХРИСТО БОТЕВ
януари 6, 2022
Автор: Юлияна Цанева

Днес отбелязваме 174 години от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев! Роден на 6 януари 1848 година в Калофер, Ботев живее само 28 години, но оставя трайна следа в българската история, съхранена и до днес! Революционното му дело го превръща в национален герой, а творбите му, макар и само 20 на брой, се изучават във всяко българско училище и са неизменна част от облика на българската литература.
Христо Ботев се ражда в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева преди 174 години. Първоначалното си образование и знания получава в Карлово, където преподава неговият баща, а по-късно продължава в родния си град пак под опеката на Ботьо Петков. През 1863 година завършва калоферското училище и октомври същата година заминава за Русия. Там, младият и амбициозен Христо Ботев се записва във Втора Одеска гимназия, но две години по-късно е изключен от нея. Това не го спира и известно време след това преподава и учи децата на четмо и писмо в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в родния Калофер, но скоро е принуден да търси убежище в Румъния. Там започва работа в печатница на Д. Паничков (1868), където прави първите си литературни опити, наред с които превежда, участва в театрални представления и сътрудничи на вестниците „Гайда“ и „Дунавска зора“. През годините преподава в Александрия и Исмаил (1869) и работи като редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). Година по-късно се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ през 1873 г.
След 1873 година и гибелта на Васил Левски, отношенията му с Каравелов секват и Ботев сам оглавява революционната емиграция с нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). В. „Нова България“ (1876) започва да издава след обявяване на Априлското въстание, когато организира и чета в помощ на въстаниците. С нея, българският поет-революционер превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Няколко дни по-късно, на 2 юни 1876 година, Ботев е убит след тежка битка в Балкана с турската потеря и загива в името на Свободата на България!
Поклон пред паметта му!
МАЙЦЕ СИ
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Христо Ботев