ЧЕСТВАМЕ 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

февруари 4, 2022
Автор: Юлияна Цанева

image

Днес България отбелязва 150 години от рождението на легендарния революционер – Гоце Делчев. Той е сърцето на вътрешната македоно-одринска революционна организация и славно се нарежда до имената на безспорни личности като Левски, Ботев, Раковски.

Един от големите синове на България – Гоце Делчев е роден на 4-ти февруари 1872 година в Кукуш. Историята разказва, че през 1891 година постъпва във Военното училище в София, но месец преди дипломирането му е изключен, поради участието му в социалистически кръжок и интересите, към които е ориентиран. Не след дълго бунтовническият дух и сърцето на Гоце му подсказват, че той трябва да се бори за свободата на Македония и да изгради революционна организация. Като модел решава да използва изградената вече образователна мрежа на Българската екзархия.

През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където преподава до 1896 година. Същата година, през есента започва да учи децата в Банско, където работи два месеца и успява междувременно да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, като достига и до Неврокопско. Непосредствено след това става задграничен представител на организацията в София. Постът му дава право да участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет и като главен ревизор на четите започва няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите, които са разделени съответно на революционни окръзи. Обиколките му продължават и през следващата година – 1897, когато посещава Мелнишкия регион. През 1900 год., Гоце Делчев основава в двора на Минковия хан в Бургас фабрика за бомби по време на пребиваването си там. Впоследствие динамитът е използван и при Солунските атентати.

Две години по-късно, българският революционер изработва нова програма и устав на организацията съвместно с Гьорче Петров. Целта е повече от ясна –  привличане и сплотяване „на всички недоволни елементи, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. През 1903 година по време на Солунския конгрес се взема решение да се пристъпи към вдигане на въстание още същата година с отсъствието на Гоце Делчев. На този етап, обаче, той все още не е убеден, че организацията е готова за въоръжени действия, въпреки постигнатите организационни успехи относно нейното изграждане и се противопоставя на взетото на конгреса решение.

Отказът му е подкрепен от Даме Груев и други революционни дейци, с които успява да отложи обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, като договаря и промяна на предвидената тактика. Въстанието е планирано да бъде под формата на партизанска война и ще се обяви главно в планинските и полупланинските райони. Предвижда се в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

Въоръжените действия на непримиримите революционери започват още през пролетта на 1903 година. През месец март четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. Два месеца по-късно, през май същата година мъжете попадат в обкръжение в село Баница Серско на път за среща с водителите на Серски революционен окръг. На 3 срещу 4 май, през нощта потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипусник на Гоце Делчев блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Тук е и началото на края – в опита си да изведе безопасно четата и своите приближени извън селото, Гоце Делчев намира смъртта си заедно с Димитър Гущанов. Останалите революционери успяват да избягат и да се спасят. Бългаският революционер умира само на 31 години, а неговата загуба се възприема като една от най-тежките такива за ВМОРО и за България.

На днешните чествания споделяме и някои интересни мисли на революционера Гоце Делчев в негова почит!

„Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“

„Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание.“

„Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“

Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев и е един от най-приближените му, посвещава книга на големия революционер, в която пише следното:

„Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случай­но, поне твърде неочаквано. То се знае, апо­столите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се разви­ва в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Ма­кедония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление…“

„…Трябаше да се поеме знамето на старите български рево­люционери и да се побие на македонска земя. Трескавата бунтовна работа, която послед­ва, направи от целия народ една могъща рево­люционна организация. Решителната борба, която се поведе, направи от робската страна едно необозримо гробище на светци. Хиляди образи на загинали в цветуща младост рат­ници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде – про­странната история на македонското револю­ционно движение отначало досега. Името на тоя човек стои като заглавие на книгата ни…“