ИСТОРИЯТА НА ПРОСФОРИТЕ – РАЗКАЗ В ИЗЛОЖБА В МУЗЕЙ „СТАРОТО ШКОЛО“ В ТРЯВНА

юни 8, 2022
Автор: Юлияна Цанева

Историята на едни позабравени и поизчезнали от съвремието свещени предмети бе разказана в музей „Старото школо“ в Трявна по време на тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат ежегодно под патронажа на президента на Р България г-н Румен Радев и с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Колекцията от предмети и снимки на стари просфори и просфорни печати бе представена от д-р Иглика Мишкова – етнолог и уредник в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките. Приветствие към всички гости отправи г-жа Юлия Нинова – директор на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна, която подчерта, че идеята за гостуването на изложбата се е зародила отдавна, но пандемията от Covid-19 е забавила осъществяването й.

Благодарности за представянето на интересните и различни исторически експонати по време на Славейковите празници изрази г-жа Силвия Кръстева – кмет на Община Трявна, която уважи събитието и поднесе букет и подарък на д-р Мишкова в знак на уважение и признателност. Букет бе поднесен и от г-жа Юлия Нинова.

„Искам да изкажа огромната си благодарност, че гостувате в Трявна и то, разбира се, в най-хубавите ни празници, а именно Славейковите – най-голямото ни събитие, което доказва във времето, че културата трябва да бъде преди всичко! Винаги сте добре дошли в Трявна и ще Ви очакваме отново с нови разкази и нови експозии!“ сподели кмета на Община Трявна.

„Изключително се радвам, че мога чрез тази изложба да бъда част от Националните славейкови празници, защото представяме едни обекти, които също са малко позабравени от нашите съвременници и като казах Славейков веднага ми дойде на акъла това, което самия той е написал през 1872 година – как ще дойде ден, в който поколенията няма да знаят нищо за това, което е било и за наредата на нашите дядови къщи, та май така се случват нещата и с просфорите.“ поясни д-р Иглика Мишкова и допълни, че най-първобитните и известни просфорни печати у нас са тези от Северозападна България, а причина днес експонатите да са толкова рядко срещани е, че с времето предметите започвали да лепнат от кваса и честа практика било те да бъдат изгаряни.

„Печатът се изработва по-специален начин, по квасения хляб, за който също има изисквания, по-какъв начин да бъде замесен кваса, кога да бъде хванат кваса..той е този, който дава душата на хляба и за да може да се ползва определен печат той трябва да притежава няколко важни полета. Най-напред в центъра всички сте видели един знак Иисус Христос ника – едно квадратче, което много често се мултиплицира по едно от рамената на страстта. Освен този знак имаме още две полета – едното е полето, посветено на Света Богородица, като това са символите Мария – майка на Господ и около нейното изписване на името са поставени задължително гъбата и копието, с което е измъчван Христос и едно пак квадратче, в което има по три триъгълника – това са деветте евангелски чина. Това са печатите, които се използват за евхаристията, която е част от православната литургия.“ разказа уредника в Националния етнографски музей към БАН.

Другият тип просфорни печати са т.нар. евлогични или благословени печати, които бяха представени от Института по време на откриването на изложбата.

„Много често те са с ликовете на най-различни светци и се правят обикновено хлябове, които са посветени на някой светия, който е патрон на храма, а защо не и на семействата. Освен с църквата, просфората е затворена и в един друг цикъл на домашното производство на обредните хлябове. Всички вие сигурно знаете, че за да се направи един обреден хляб има куп изисквания – обикновено брашното трябва да е най-хубаво, хората го пазят специално за празниците и за да имаме празник наистина трябва да имаме обреден хляб. Хората поставят най-различни пластични украси в зависимост от празника, от това, което е локално като традиция в региона, защото всеки край си има своите правила. По същия начин се слагат определен брой просфорни печати, когато е свързано със смъртта на човека или когато е свързано с някакъв по-неприятен повод.“ поясни д-р Иглика Мишкова.

Един от най-интересните печати, върху който бе акцентирано от етнологът и уредник е този с лика на „Св. Василий Велики“, който бил изработен в един от скитовете на Света гора.

„Той е бил популярен с изкусните си майстори дърворезбари, които изработвали прекрасни просфорни печати, фини дървени лъжици и специални икони от дърво, като успявали да направят изображенията само с помощта на игла.“ разказа още д-р Мишкова.

В изложбата е включен и документален видеоклип, който представя нагледно техниката, по която монасите са правели своите обредни хлябове в Света гора. Изложбата „Просфори“ ще остане в музей „Старото школо“ в Трявна до края на месеца.

Фотограф: Димитър Сотиров