НАВЪРШВАТ СЕ 151 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА АНГЕЛ КЪНЧЕВ

март 5, 2023
Автор: Юлияна Цанева

На 05 март 1872 година България губи един от най-ярките си и верни млади революционери, които дават живота си в името на нейната свобода – Ангел Кънчев! 151 години по-късно тревненецът остава в историята като непримирима личност и като човек, чиято идеология до сетния му дъх е свързана с Освобождението на България! Неслучайно последните думи на младия мъж са „Да живее България!“.

По традиция, отбелязването на годишнината от гибелта на Ангел Кънчев бе на площада пред родната му къща в града, която днес е превърната в музеен обект към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Своята почест и преклонение отдадоха кметът на Община Трявна и председателят на Общински съвет Трявна, които в 10:30 ч. поднесоха цветя в знак на признателност.

Почест и преклонение отдадоха още директорът и екипът на СМРЗИ-гр. Трявна, които също поднесоха цветя пред паметника на младия революционер.

По случай 151-годишнината от гибелта на тревненския революционер публикуваме част от записки за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна.

„Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни освобождение. Когато слага край на живота си, той е на 21 години.

За това време той успява да завърши Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности),  да бъде определен за съратник на Левски, да участва в съставянето и редактирането на Нареда на работниците за освобождение на българския народ, заедно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните райони на Северна и Южна България като организатор на подготовката за национална революция, да организира самостоятелно комитети в Разградско и Великотърновско.

Ето част от оцелялото негово писано слово:

„… Земеш ли в ръцете си някога зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да са намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъне и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства?…”

„… Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И само тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др…”

„… Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце…”

„… Ний никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само тези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв…”

Васил Левски:

 „… Научили сте са чрез вестникът за А. К., че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е причинило да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт!…”

Самоубиец

„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ — други отговори. 

Пенчо Славейков, 1889 г.

Поклон пред светлата му памет!