ОТБЕЛЯЗВАМЕ 167 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПОП ЙОВЧО

март 23, 2022
Автор: Юлияна Цанева

Поп Йовчо Попниколов или един от първите български възрожденски летописци у нас. Родом от Трявна, оставил името си в историята и допринесъл значително за нейното съхраняване и предаване във времето, за да може днес отново да си спомним за него и да благодарим за делото му. Представяме Ви подробен материал за неговото житие, написан от старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ при Община Трявна г-н Кольо Дабков.

Поп Йовчо Попниколов

„Роден на 19 октомври 1786 г. в Трявна. Един от първите български възрожденски летописци. Огромна е ролята му за документиране на ред обществено значими от историята на Трявна. Като се започне от родовите предания за заселването на нашия град, мине се през повратни за живота на селището събития, сведения за строежа и обновяването на църкви, обществени сгради, та до раждания, венчавки и смърт в отделните родове. При това не бива да забравяме, че нито за момент погледът на летописеца не е прикован единствено и само от ставащото в Трявна. Европейски размирици, войни на Наполеон, на Руската и Османската империя, природни и космически явления – всичко е облгедано, премислено и надлежно отбелязано.

Като прибавим към това и библейската хронология за сътворението на света и човека, и хронологичните таблици за българските царе и владетели  – пред нас се очертава духовният ръст на един български възрожденец от европейски мащаб. И не на последно място трябва да изтъкнем, че летописните занимания са интимната, съкровена част от неговата деятелност, известна само на тесен кръг от съмишленици.

Стореното от него като духовен и обществен първенец го превръща в безспорен авторитет – както за по-известните представители на тревненското население, тъй и за гръцките духовници и турски правителствени чиновници в Търново. Няма значимо начинание, подето  от  хората в Трявна от 20-те до 50-те години на 19 век, чийто вдъхновител, радетел, представител и защитник да не е бил поп Йовчо. Човек с необикновен дух, разкрепостен и свободен много преди Освобождението.“

Трудът на поп Йовчо обхваща времето от 1680 г. до 1869 г., като записките включват и тези на потомците му след неговата смърт на 23 март 1855 год.