ПО ПЪТЯ НА ИСТОРИЯТА – 150 ГОДИНИ НЧ „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ 1871“-ТРЯВНА

декември 6, 2021
Автор: Юлияна Цанева

Народно читалище „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна празнува днес 150 години от своето създаване! Век и половина културното средище е сред водещите в утвърждаването и развитието на възрожденския ни град в просветно, културно и духовно отношение.

В миналото, а и днес, читалищата са били един общограждански клуб, който възпитава култ, почит към родното, задружност, единство в мисли, чувства и дела. Още тогава се полагат твърдите основи на неразривната връзка между читалище и училище – двете средища си помагат, както в материално отношение, така и в процеса на стабилизиране на организационните дейности.

Първите подобни форми на организирана народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен, а 15 години по-късно се заражда идеята за създаването на читалище и в Трявна.

Неговата история Ви разказваме, днес, заедно с Ивана Янева – екскурзовод към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна.

Инициатори за основаване на читалище във възрожденска Трявна са не кои да е, а именно Васил Левски и Ангел Кънчев. На 11 ноември 1871 година, в дома на учителя Христо Даскалов, се обсъжда за първи път възможността на изграждане на културното средище. 10 дни по-късно, на 21 ноември, когато е и Въведение Богородично, се организира подписка от група тревненци за набиране на членове на бъдещото читалище и определят комисия, която трябва да състави читалищния устав. За нейни членове тогава са избрани Иван Славейков, Кънчо Кесаров, Илия Шиваров, Тотю Икономов и Христо Даскалов.

Така, 150 години назад, на днешната дата – 6 декември 1871 година, навръх големия християнски празник Никулден, тревненци гордо основават своето читалище, което наричат „Трудолюбие“. Всички били радостни от осъществяването на тази зародила се от Апостола и неговият върл съмишленик Ангел Кънчев идея, тъй като основните цели на читалището били стремеж към разпространение на любовта към учението и образователния напредък сред жителите на Трявна и околиите; поддържането духа и дейността на светските училища по нашия край, ревностното спомагане за общополезни дейности.

Читалищният устав регламентирал също дейците да бъдат в помощ на бедните дечица като им закупували книги и всичко необходимо за училище, за да се изучат те на четмо и писмо, да ги снабдяват с вестници, списания и „полезни за прочитане“ книги. Наред с просветната дейност, дейците уреждали публични беседи, сказки и театрални представления.

Първото официално съобщение, разгласяващо това благородно и общополезно дело, е публикувано същата година от Петко Рачев Славейков на 28 декември в бр. 52 на вестник „Македония“. Славейков дарява 500 екземпляра от Устава на читалището, които са отпечатани в печатницата на вестника в Цариград.

Веднага след посрещането на новата година, на 1 януари 1872 година е избрано първото настоятелство на читалище „Трудолюбие“ в състав: Иван Славейков – председател; Тотю Икономов – деловодител и трима съветници. След заминаването на Иван Слвавейков за Цариград за председател е избран Георги Тодоров Попов.

Първите си събрания, читалището провежда в така наречената „Обща стая“ в сградата на Тревненското школо. Тогава сред най-изявените читалищни дейци са били членовете на местния революционен комитет и бъдещи въстаници Васил Михалев, Цаньо Шишков, Симеон Цонев – Моната, Цаньо Захариев, Петър Генчев, които чрез участието си в културни прояви, дарения и пожертвования събират средства за подготовка на въстанието в Трявна.

С активността на тревненските революционери, до Освобождението на България, читалището се превръща в основен център на национално пробуждане, довело до осъзнаване на необходимостта от духовна и политическа свобода. Дейностите продължават до 1876 година, след което на 29 юни 1886 година официално преустановява функциите си. Всички архиви, книги и покъщнина се предават от дейците на Общината и през периода 1888-1897 читалището се преражда в Обща библиотека „Познай себе си“, а след това в дружество „Братство“. През 1894 година се създава читалище „Развитие“, но то успява да просъществува едва няколко месеца и няма особени прояви.

Съща е и съдбата на основаното през 1897 година читалище „Напредък“. Причината културното средище да не развие своята дейност е създаденото на 30 юли 1910 г.  Дружество за икономическо и културно издигане на града, което изземва функциите на читалището и просъществува близо четири десетилетия.

След идването на комунистическата власт в България, от 1950 година до 1971 година тревненското читалище носи името на Васил Коларов – ръководител на Българската комунистическа партия.

През същата година – 1971 год. е открит новият последен читалищен дом „Пенчо Славейков“, който просъществува и до днес. През годините мястото успява да се утвърди като средище на целия културен живот на град Трявна и заслужено добива популярност сред населението.

В наши дни Народно читалище „Пенчо Славейков 1871“ гордо носи името на своя патрон и ежегодно провежда редица културни и музикални мероприятия, концерти, театрални представления, спектакли. Представлява се от танцов ансамбъл, детски танцов състав, камерен хор Еуфоника, обособен литературен кабинет и детска фолклорна формация.

Община Трявна отправя своите най-искрени пожелания към цялото читалищно настоятелство и ги поздравява по случай 150-годишния им юбилей! Бъдете здрави и не спирайте да бъдете нашите духовни будители и просветители. Радвайте ни с проявите си в културния живот на гр. Трявна и бъдете неизменна част от празниците и значимите събития от местен и национален характер!

Честит празник!

Снимки: Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, НЧ „Пенчо Славейков 1871“-Трявна