ПОЧИТАМЕ ПАМЕТТА НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
ноември 25, 2021
Автор: Юлияна Цанева
Днес българската православна църква почита паметта на Свети Климент Охридски – един от светите Седмочисленици! Той е ученик на светите братя Кирил и Методий, български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Свети Климент Охридски е роден през 840 год. в Солун, но няма запазена информация относно ранните му детски години. Това, което знаем днес е, че като юноша Климент тръгва към Моравия със своите учители – равноапостолните просветители на славянските народи свети свети Кирил и Методий.
Римският папа Адриан II го ръкополага в свещенически сан в Рим, а след смъртта на св. Методий, немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език.
Скоро след това лъчите на св. Климент озарили цяла България и за благоверния цар Борис-Михаил появата на светеца с неговите другари се явила като изгрев-слънце след дълга мрачна нощ. Основите на своето дело той полага на югозапад, а именно в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
През 893 год., на събора в Преслав, Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“ и така в продължение на 30 години (886-916 год.) неуморно се трудил за утвърждаване на християнската вяра сред българския народ. През деня преподавал четмо и писмо на деца и юноши, миряни и свещеници, а нощем се молел на Господ Бог. В усамотение и в тъмните часове на нощта, Климент превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ.
Наред с книжовната дейност, Св. Климент Охридски подтиквал и развитието на изкуството, виждайки в него силно средство за облагородяване на душата. Грижел се да украси Кутмичевица с хубави църкви и манастири. В своето любимо място Охрид той построил две красиви кръгли църкви и манастир на най-живописното място.
През годините, светецът опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука „кирилица“. Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир „Св. Пантелеймон“, св. Климент починал на 27 юли 916 година.
В свой материал, Проф. Иван Снегаров сравнява Климентовото училище с Магнаурската школа.
„Климентовото училище може да се смята за подобие на Магнаурската школа, гдето преподавал Фотий, или за първо българско горно, или висше (за онова време) училище. Оттук става ясно, че Софийският университет е приел името на св. Климента Охридски, защото вижда в него първия български учен преподавател или, на днешен език казано, професор, сир. тачи го за родоначалник на българските служители на науката. Както от Софийския университет всяка година излизат стотици подготвени народни просветители, така и от Климентовото всеучилище излезли 3500 отбрани ученици, които се пръснали из просторната българска земя, покрили я с нови училища, и българският народ, който според църковния песнопеец е лежал в сянката на смъртта, те озарил от спасителка светлина, прогледнал и се устремил към висините на знанието.“
Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва и своя патронен празник с академично тържество. Най-старото висше учебно заведение празнува 133 години.
Имен ден имат и всички носещи имената Климент и Климентина, които от латински означат милостив.
Община Трявна пожелава на всички най-вече здраве, щастие и успехи!