№ 100 Самота

май 13, 2024

№ 100

Самота

Безкраен стон на болни клетки,
пищят в ушите клети!
Безкраен стон!
О, смърт проклета,
протегнала ръце жестоки
към клетници поробени от болка!
Не са един и двама, нито трима,
а хиляди с пищящи клетки!
Молбата във очите им с надежда,
убива всеки в тях погледнал!
Но малко гледат, малко!
Очи обръщат в другата посока,
че трудно болка се преглъща!
Простете, вие дето с болката живеете!

Безкраен стон,
чуващите подлудява!
Коя по-силна е,
та първо нея да удавиш!?
И кой по-страда,
че на него да помогнеш!?
Разкъсват тези стонове и таз борба!
Ръка подаваш, но не стига!
И даже с другия да те боли,
ти вечер сам със себе си заспиваш,
и сам със себе си заспива той!
И е толкова самотно, страшно,
да слуша този стон безкраен,
на болните си клетки!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!