№ 103 Патетично

май 13, 2024

№ 103
Патетично
„So pocht das Schicksal an die Pforte“
Beethoven
Тя пак почука на вратата
и настоя да се предам.
Но аз поисках от съдбата
въпроси тихи да задам,
на фона на една соната,
която слушам пак и пак:
–Защо покълна в тъмнината
неканен, романтичен знак?
Защо в адажио кантабиле
усетих трепет на зора
и как отново ме обгърна
предчувствие за светлина?
Защо пулсира в мене пролет
и ми внушава да летя,
нали отдавна съм отронен,
посърнал лист на есента?

Сега трептят мечти и спомени,
звучат акорди на съдба
в изящна нежност от докосване
на музиката и духа…
И ме унася патетично
най-неизбежният въпрос –
сърдечен,
вечен,
неизречен,
фатален и до болка прост.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!