№ 103 Стъбло

май 10, 2023

№ 103

Стъбло
Кълбо от стихове без тихата черупка на съня отлиствам бавно
във спиралата на думите. Луната тихичко мете онези бели стъпки,
дъждът рисува кални окончания по свитите тела в съня.
Мечтая във зелено, а тревата покрива ме до тихото ми случване.
И бяла бях, и огънят по тялото не бликваше по твоите устни.
Изпепелени небеса безгласно репетират джаз,
а аз – разлистената твоя пролет се счупвам на парченца светлина
и Господ рецитира онази тежка песен, в която ти останал без крила,
превръщаш се в дърво без корен. Ще те люлея в топлите ръце на тишината,
плъзнала по кожата и може би ще върна ветрове в света ни стар, отколещен.
Стъбло под мен расте забравено. Надига се и пада във пръстта.
В короната ти има птици, за мен остана тихото стъбло.