№ 104 ЛУНА

май 13, 2024

№ 104
ЛУНА
Луната е така далеко
и част от нея винаги е скрита,
понякога съзирам само четвърт,
друг път я няма и се питам,

дали и тя ме търси отвисоко,
дали ме мисли и сънува,
тъгува ли, когато не поглеждам,
дали от чуждите ръце ревнува?

Тя знае всичките ми тайни,
без да пита, без да ѝ казвам,
погалва ме със мигове сияйни,
но после тръгва…явно не ѝ трябвам.

Ах, влюбена съм в нея безнадеждно,
помогнете да намеря лек,
луната е така далеко,
и ми напомня за един човек.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!