№ 105 Обич за отричане

май 10, 2023

Обич за отричане

Самотен свят, самотно аз,
тълпа от лутащи души –
уж много сме, а сме сами.
Незнайни, непознати – вървим
и сливаме се със тълпата,
чакайки да срещнем антипод на самотата.
Изгубени сме във безкрая,
боим се може би дори от Рая.
Търсим бряг в простора,
идеализираме живота,
пречупваме през призма дявола и ореола.
Избираме си друго аз,
отричаме да се обичаме,
да си признаем грях е невъзможно.
Колко ли ще издържи така света ?!
За себе си изричам,
че без любов не мога да обичам.
Диалог без смисъл
не е за моята съблечена душа.
Нечий пристан не бих могла да бъда
без пламъка на любовта.
Светът е вече във беда,
нужно ни е да владеем своята душа
като религия свещена, изповядваща моралността.
Клетва давам, Боже чуй я милостиво:
вечно зрим да е духът на любовта,
гневът да се превърне в стремеж към доброта,
във зрънце пясък да изгрее светлина,
надеждата да се събуди
и никога да не попадне в пустинята от самота.
Самотен свят – моля те със залеза да не настъпва мрак!