№ 107 Нощ една край хижата…

май 10, 2023

№ 107

Нощ една край хижата приседнах
беше вечер снежно-бяла над полето.
Тракия видях към нея щом погледнах
заспала в сън, бленуваща за нещо.

Над моя скръбен лоб тежаха буки
що бяха приютили толкоз много сняг.
И като че ли за мен саван снежинки
изплели бяха с нишки бели, желан

и мен тогава сън принуди да заспя
отпуснах бели клепки – щит лаконски
и миглите фаланги тъй строих
че знаех – ще пазят мене те в съня.

Кога и мойта мисъл ме понесе
към небе прекрасно не разбрах, но пак
почувствах се щастлив, и дорде не падна
метеорен дъжд в нощта щастливо спях.

Едва тагаз небето бе обрасло с цвят
дошъл от митове далечни. Бяха
от небето паднали звездите – вместо тях
загледал бях лика на Вечността.

Кога очи отворил сред полето пак
и хижата загледал, не разбрах в дома
когато с бавни стъпки в него се прибрах
но мойте мисли, бяха пак в съня.