№ 107 РЕКВИЕМ

май 13, 2024

№ 107

Р Е К В И Е М

Отиват си любимите поети,
а с тях си тръгва и добрия стих
и с песен към отвъдното поели
оставят ни единствен спомен тих.

Навярно гледайки ни отвисоко
творят сега за ангелския хор
и врязли се в сърцата ни дълбоко
усмихват се в небесния простор.

Щом затрептят най – ярките пулсари –
аз знам, това са техните очи,
препуснат ли звезди като пендари
с пегаса лунен – техните души.

Откривам думите им в листопада
и в мадригала птичи вдъхновен,
в дъжда, почукващ с палките цимбала
в акомпанимент на познат рефрен.

А без поетите сме неми, глухи,
осиротява земния ни ден,
отиват си от нас докрай нечути,
но мъдрия им свят живее в мен.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!