№ 108 Естество

май 13, 2024

№ 108

ЕСТЕСТВО

Естеството на нещата дрънчи
във празните кратуни, набити по плетовете селски,
изплезели езици на хиляди, сновящи по небето самолети.
Такъв е ритъмът от Бог зададен.
Дочува го единствено Поета.
Досеща се за него и Просяка, но има по-голяма грижа –
хляб да си намери.
Природа, естество и буболечката – човек, окичен със дрънкулки от
призиви за чест, достойнство и така нататък…
Горко му, който им повярва – Икар,
превърнат във плашило с криле, натъпкани в устата.
Самотникът в гората лятна е най-щастлив, докоснал устни до водата…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!