№ 109 Вечен свят

май 10, 2023

№ 109
,,Вечен свят”

Алено огледало постави пред мене,
пазача помолих да ме пусне,
портала на вечния свят разтвори,
озовах се аз като затворник
пред градина от подснежник.

Поглед красив вкопчи се във мен,
със сладост бе впит, тъй блажен
в моето съзнание броеше многогласно
всяка моя строфа, всеки мой стих
и поглъщаше жадно речта ми за миг.

Ябълков сок потече из ведро,
жилите ми пищяха в едно
и търкаляха се капки по скритите небеса,
и потънаха в едно очите ми в гарез
изпил бе някой алчната смес.

Дълбока тишина ни обзе,
мирис на хризантема пое моето дихание,
и бурно цъфтяха карамфилите, орхидеите,
и вълнение усетих в мен ужасно
прах заслепи ме така омайно.

В ъгъла горях в окови скрита,
гърба ми със тъмен плат покрита,
а белезите ми седяха тамо
‘що бе ранил, любими мой,
и преследваха ме във вечния покой.