№ 11 Смоли

май 13, 2024

№ 11

Смоли

Замръкнал в безпризорен замък,
обрасъл в храсти с розови бодли,
несретникът държеше лунен камък,
от очите му се стичаха смоли.

Застлан със вятър и със шума,
отвил сърцето за любов,
наричаше със блага дума
акордите на своя послеслов.

Отровата излял в тревата,
камъкът издигнал в монумент,
от пръстта му никнеха цветята,
за душата тялото бе инструмент.

Инкрустиран в лъч небесен,
скъпоценно свети през нощта.
Денят посреща мрачен и обесен,
зад гърба му шепне есента.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!