№ 110 Милост за твореца

май 13, 2024

№ 110

Милост за твореца

Вродено му е все да хули,
с финес го прави, без да жали,
раздразнено до ярост куче –
талантът му го завладява,
щом се изправи безразсъден
сред дивите лъжи на мрaка,
прозрял – светът е пълен с луди
и ни един нормален няма.

„… Преди зори обесиха поета…”!
(По-груба истина не съществува!)
Пропадат кораби несметно,
изкуството единствено изплува.

Към болната луна ще вие
епична песен с глас лиричен,
така че в градските чаршии
да екнат думите му лични…
Накрая ще му сложат плоча,
че в своя път оттук е минал.
Не е това съдба жестока.
А Божи знак. И кръст. И милост.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!