№ 111 И ябълка, и дървен кон

май 13, 2024

№ 111

И ябълка, и дървен кон

Ще те чакам пред Скейските порти –
Андромаха, Хекуба, Атина.
Все някой ще мине оттам –
шлемовеецът Хектор, Менелай,
Ахил бързоногия, ревнива богиня.
Вече десет години се точи войната
и отдавна забравен е поводът.
Остаря красотата, самата Елена
превърна се в призрачна сянка.
За какво ли воюват героите?
Чест и слава, и плячка, и роби.
Красиви и яростни, стенат телата,
боговете коват им доспехи.
Вслушан в хекзаметъра на вълните,
аедът слепец провижда битките.
Победители всъщност няма.
Ще завихри буря ахейските кораби,
безкрайно далече ще бъде Итака.
А градът, задавен в кръвта си,
потъва дълбоко в земята.
Ще те чакам пред Скейските порти.
Там стои дървен кон и тълпа от туристи.
Снимат се с Одисей и данайските дарове.
Екскурзоводка държи златната ябълка –
как без раздори да мине?
Винаги идва любителят, който
вярва в легенди и епоси.
Ето, задава се Шлиман …

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!