№ 111 Прах

май 10, 2023

№ 111

Национален конкурс „Петко и Пенчо Славейкови“ – 2023 г.

ПРАХ

Аз не помня. В сянката на днес загиват спомени, години, векове. Аз не зная. Сякаш тъмнина и чест
оставят празни мигове. Без цветове.

Кръстопът в безпътицата – самота; като хищна птица, демон похитител тя отнема свобода; а зад нея любовта кротко в ъгъла надежда плаха чака.

Стара пепел, въглени изтлели, жар угаснала от неживян живот, срамните деяния безчувствено се вплели в празни думи, обещания без гроб.

Настъпва ден белязан и обречен. Ново битие, пукотът на зов небесен. В страданието мираж победен, триумф на злото – безполезен?

И днес без жал тиранин зъл напомня своето присъствие. Защо отново у дома дошъл неканеният гост безсмъртен?

Прашният часовник на стената потъва във рушимостта на времето. Аз ставам пленник на съдбата, деструкцията на съществуването.

Доброто сякаш води своя заник, надеждата изчезва наглед необратимо… Но Любов обзема този странник – изгрев на живота, раждане щастливо.