№ 112 ИЗГУБЕН

май 13, 2024

№ 112

ИЗГУБЕН

Ума ми отмъкваш
със нагло и тежко отсъствие…
А аз те притеглям със мисъл
от тебе отблъсквана…
Измивам с очите си гордост –
излишна, изстрадала,
и срещам се пак и отново
все тъй непораснала…

В играта си няма да бъдеш завършен със спомени,
ще бягаш след мене подгонен
с честта си уронена,
на избора свой тишината ще слушаш
прогонен,
следите ще търсиш на сянка
от теб недогонена…

В черупката своя оставаш
все тъй неизлюпен,
без мисъл и знание как и защо
съществуваш,
протегнал ръка в тъмнината без повик отнякъде,
във своето собствено, ясно избрано
изгнание…

Дали да те търся отново,
изгубен във здрача?
Дали да отворя за тебе
пак място в душата?
Къде ли е пътят, твоята моя посока?
Едничкия отговор търся –
ей тъй, напосоки…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!