№ 114 Парадоксално

май 13, 2024

№ 114

Парадоксално
Увита в станиолен фарадеев ковчег
е истината, която няма удобен ъгъл,
животът се изсипва в по-малко от век,
а по ДЖ.К Роулинг човекът е мъгъл.

Вещици пият кръв от чаши на порока,
малките принцеси имат очаквания,
а принцът на бял кон си знае урока,
чатка в нета от сутрин до хакване.

Баба плете чорапи в пустото село,
чака внуци да се върнат от Америка,
лозето над чужденци се е привело,
на гроздобера ще му турят мерника.

Дали между “Гучи” и “Армани” има място,
да се скрият няколко български рози?
В планината за ехото на душата е тясно,
но силикон и мускули мълчат в селфи пози.

В мъглата от газове и смазващи сиви квадрати,
забързани нанякъде крачат трансхуманитаристи
и в очакване неопределени полуфабрикати,
си мислят, че молитвата ще ги пречисти.

Съвсем се разбърка пъзела на телата,
всеки вярва, че утрото идва с надежда за него,
избира си пола и за избора плаща цената
с татуси на изкуствено раздувано его.

Там във вятъра чува се вопъл на ангели,
те насън се борят за светлината и любовта,
на тези тленни неверници – мъгъли,
които убиват се заради гордата правота.

Войната е адът и дългото плащане,
на нечия извратена слепота,
а в танца на огъня след кратко поклащане,
изгнива измислена свобода …

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!