№ 114 Така се стече

май 10, 2023

№ 114
Така се стече,че родих се път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.

Извих се…Тихо раждах камъни
и ваях глезени,за да напълня къщите…
Приех,че ще умирам там,
където има други за прегръщане.

Приех живот между оградите,
към които хората пътуват,
нарамили мечти и оправдания,
за собственото си несъществуване.

А вие приемете,че отвъд,
подметките на всички колебания,
все още се простирам…Аз съм Път!
…с алергии към прах и обещания…