№ 116 РЕКОНСТРУКЦИИ НА ЗАБРАВАТА

май 13, 2024

№ 116
РЕКОНСТРУКЦИИ НА ЗАБРАВАТА
Не исках да забравям нищо!
Как дълго, разпиляно, тромаво те търсих
сред злачни пасбища, претъпкани площади и безлюдни плажове…
А щом открих те, времето измервах с тебе,
налят от розовото злато на секундите
и от амброзията на милувките.
Разказвах ти се целия във ранните следобеди
и спях с очи отворени – да си пред мене –
в обърканата яснота, че бях смален до някаква неузнаваемост,
до уязвимост.
Не трябва да забравям също очудняването,
че случи ми се ти след толкова години скитане, безчестие и обругаване.
Че този канибал – сърцето – ме изяждаше все още,
заедността красиво ме затрупваше…
Не мога да забравя даже маковете, вишните, кръвта им
по статиката на мъчителното чакане в нощта, в която закъсняваше –
тогава хукнах из кьошетата,
макар и ограден с безхоризонтие.
Забравят ли се вътрешните викове, че се изплъзваше
сред сложната усуканица
на този свят, във който няма вечно щастие:
оказа се на смърт едничка разстояние –
страдание с неподозирани размери.
Коря го този свят
за опитите да изтръгне вярата ми,
да ме принуди да забравя и да се откажа…
Но аз отказвам само да забравя
как дълго, разпиляно, тромаво те търсих…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!