№ 120 Сън

май 10, 2023

№ 120

Тази нощ тъмнееше простора обсипан в приказни мъгли
и скрил във плаща си невинни хора все така болезнено мълчи.

Тази нощ на страсти и копнежи

изгубен във съня си бях

и сред глухи ноти и арпежи

в този сън със тебе си мълчах.

Мълчеше ти, мълчах и аз

а исках със очи да ти мълвя

и сянката на обич между нас проридаваше едва-едва.

В тази нощ така желана събудих се с треперещи очи и търсих те, но ти остана изгубена из сънищата ми.

А вятърът със мъка ми приглася
и в съня намира пристан свой звънец проплаква, тихичко разнася привкус на приближаващ се порой.

На прага ти със сълзи ме посрещаш и в моята шепа любовта се топи.
С болка затварям вратата отсреща

и тихо ти шепна „Върви си, върви!“

Сън

Порой от чужди сенки се разлива под небесния таван,
порой от чужди сенки са ръцете ти, но аз никога не бях поканен там.

А мислите ми вик надават и из поемите се губят пак
всеки сън успях да го забравя, но тебе как да те забравя, как?