№ 121 Балада за самотника

май 10, 2023

№ 121

БАЛАДА ЗА САМОТНИКА
Сега си сам
и си припомняш
невероятните любови…
И всяка е строшена стомна,
и всяка е болезнен повик.

Но ако нямаш тази
памет,
не си ли всичко туй изстрадал,
ще бъдеш пуст и леден замък
във най-печалната балада.

А ти си спомняш,
сетивата
със тези спомени са живи
и ето че сред самотата
към теб пристъпва самодива…

Така започват отначало
животът
и страстта, и всичко,
нов смисъл на садбата дало
с преодоляната себичност.