№ 121 ХАЙДЕ

май 13, 2024

№ 121

ХАЙДЕ

Целуни ме път, целуни ме два.
Повече ли казах? Трябваше ли…
Имаше – сънувах.
Нямаше – не спях.
Все си мислех – ще догоня лятото.

Чайките на младостта ми се присмиваха:
Бързай, бързай, разкопчай сандалите!
И отлитай!
Ето, отлетях.
И се забравихме с брега.
И теб забравих.

Като малък златен дракон ме държи
на каишката си времето зелено.
Как кръжах, разперила очи!
И ръце.
А бъдещето светеше.

Кацнах на ръба на любовта.
Белезите ти се откроиха в тъмното.
Като път.
Но целуни ме два.
Или ме целувай до разсъване.

Спях ли – имаше,
не спях ли – не.
Зашумя луната, спусна клепки
пясъкът в нощта като дете.
Загърни ме с хоризонти и морета!

Да се вкопчим в на звездите гривата,
две лалета слепи, краткотрайни
колкото началото на приказка.
И на никого да не разкажем нека
края!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!