№ 122 Трявна

май 13, 2024

№ 122

Трявна

Връщам се тук всяка година
и си представям, че съм дете,
което се протяга към асмите
да си скъса салкъм спомени.

Татко, който ме водеше по малките
павирани улици, вече го няма.
И те ми изглеждат все по-къси,
все по-малки, все по-бързо ме прибират вкъщи.

Днес синьото е по-синьо
и едната върба, която познавах,
е клекнала до земята, сякаш расте надолу.
А мислех, че дърветата стават по-високи.

Тъкмо пих вода от чешмата и
пораснах безбожно бързо,
заразена с тайната на живота –
че не мога да се връщам назад във времето.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!