№ 124 Божествено различие

май 10, 2023

№ 124

Божествено различие

Че е твърде тъжна сграда, биха казали за нея,
бе с всички рисувани болки, за които се сещате,
имаше дупка в челото и рамене, с мръсотия осеяни –
някога детска утроба, а днес дом за несретници.

Идваше там и Мария, с ослепителна лудост
и с болната земна представа за кръгла излишност,
заключена в свят, в който да видиш е дяволски трудно,
че тя има повече, отколкото на всички ни липсва.

И в житейската пролет Мария бе плакала тук.
Сама ли тогава дойде? Или я донесе Всевишния?
Градът се тресеше от чужда вина, градът беше глух,
че някой ще живее в самота, заради просто различие.

Роди се със тежки недъзи. Ала, Боже, дете се роди!
Въздъхнаха благо жените, но една не въздъхна.
Само отчето влезе при нея, със здравец, с вързоп пелени
и в най-дългия миг двамата се широко усмихнаха.

Времето много й взе. Ала й даде – човешката мъка
да снема невидимо от клети души, да я изтръгва!
И градът, виновно притихнал, днес гледа безръката
над тъжната сграда да развява църковна хоругва.