№ 125 ПОДАРЪЧЕ

май 10, 2023

№ 125
ПОДАРЪЧЕ
В тази твоя мраморна гръд
колко погледи счупих…
И надолу по прекия път –
на страстта
като в снежна лавина се спусках.
Тези твои бедра,
тези две магистрали…
Ако тръгна на път, ще се спра,
чак когато изкъртя педалите.

Тези твои зелени очи,
тези твои дълбоки пристанища…
Моят пулс като котва мълчи,
сякаш мене на кея ме нямаше.
С тези твои копринени пръсти –
този тъничък шал на врата ми –
ще осъмваш в най-топлата къща между двете ми длани.

Тази нощ – в нова рокля от черен сатен,
ще ни прати да спим – с по едно одеяло
и ще хукне след русия пролетен ден;
тя до изгрев така оцелява.
Не дружи с тази мургава грешница,
аз дойдох цял живот да те топля
и ти нося подаръче – себе си,
а цветята забравих в къщи, на стола.