№ 125 СЪКРОВЕНО НОКТЮРНО

май 13, 2024

№ 125

СЪКРОВЕНО НОКТЮРНО

Звукът на пиано ме понесе
към стремглавия полет на гларус,
вгнездил хоризонта в перата си.
През прозореца се гледаме с морето.
Ухае на детство наоколо.
Намирам сърцето си –
черупка,
заседнала в спомена.
Отмива я лазурно-соленото.
С нозе, индигови от времето –
докосвам мило раковините.
Живея,
споделена от рапаните –
най-верните свидни приятели,
пазители на тайнството.
Разказват за сирени,
когато ги допра до себе си.
Изчезвам в синьото.
Брегът усмихва се,
а мокрите ваятели на призрачни замъци –
дълбаят дупки.
Палуват малчугани в пяната дантелена –
събирачи на слънчеви илюзии,
водорасли, миди, пясък в кофички…
Минувачите не ги вълнуват.
Безгрижност минорва кожата ми.
Потопена в „Ноктюрно“ –
хвърлям камъчета.
Уцелвам окото на залеза –
до клавишите на Шопен сгушена.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!