№ 126 Вятъра ме духа изчагъркал сърцето

май 10, 2023

№ 126

Вятъра ме духа изчагъркал сърцето.
И захвърлен на произвола на съдбата.
Запленен от красотата ти, душата ми те търси
В мрака на самотата.
Очакващ те да влезеш и да озариш живота ми с любов.
Минал през бури, живота ми кърви и търси утеха.
Но пътят осеян във тръни забиващи се в моето кървящо сърце.
И моят град черен и мрачен, разчупващ леда в този студ. Изкачвам стълбите задъхан, сякаш за последно дишам,
И живея в този студ.
Пак обичам, танцувам, с целувка топлейки сърцето.
. i *’ ;
Дишам значи живея в този ад.