№ 127 Дами канят

май 10, 2023

№ 127

Дами канят
На В

Понякога неистово ми липсваш.
Дълбая в небесата океани.
Прелита в посивелите ми мисли
безкрайност от тъга и бели врани.

Не знам доколко някъде съм чакан.
Не се проврях навреме под дъгата.
И плуват към смълчаната Итака
армади от жадуващи фрегати.

Възможно е след време да забравя.
Възможно е дори да се събудя.
В спектакъла прегряват от октави
миражите на много тъмна лудост.

И тихичко щурците ще ми свирят.
Те пазят обещания за рая.
Цигулките на лунните пастири
в душата на самотника ридаят.

Но има шанс и има още време.
Случаен time-out още съществува.
Забравата – това е друга тема –
измисляш сън, заспиваш и сънуваш.

Сънуваш танц, но шеметен и цветен.
Сънуваш, че дори били сме млади.
Ще мине там – последвал ветровете –
Орфей с ескорт от влюбени менади.

Но всяка дама в танца е кралица.
От залезите пали тя пожари.
Събирам нощ и вик на зимни птици,
когато с боговете разговарям.
.