№ 128 Отричане

май 13, 2024

№ 128

Отричане

Къде във времето изчезна
себичната ми , тежка броня?
Като идея архаична, безполезна
я хвърлих, за да те догоня.

Прескочих насипите на съдбата
с благодатта на чувство свято.
Духът се извиси над самотата
с велика сила, непозната.

Земя, простор, а в междината
една мушица рее се безспир…
Опиянена, в лоното на светлината
подготвя в своя час духовен пир!

Нали от сътворението на света
обречени сме по закона на Вселената,
сред въжделения, егоцентризъм, суета
да странстваме. Така е отредено!

Но, всеки силен, творчески човек
намира своя път и се отрича
от своите застои в час нелек,
за да мечтае, следва и обича!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!