№ 131 Разрошен ум

май 13, 2024

№ 131

Разрошен ум

(Живот с Аспергер)

Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.
Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души
на замръзнали кокичета,
а емоциите –
съвършена демонична пустота.

Тъничките нишки на залезите
са просто застинали трофеи,
а слънцето – небесна брошка
в разрошения ти ум.

Опитвам се да си внуша,
че това е еволюция на мозъка,
нов вид мислене,
а не полюшваща се диагноза.

Мога да повярвам вече в каквото и да е –
бивало или
небивало,
щом ще ти помогне,
мое безкрайно чакано,
изгревно дете.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!