№ 132 СИНАНИЦА

май 13, 2024

№132

СИНАНИЦА
(по легендата за Синаница и Мурат)

Сокол се над равно поле тъжно вие
облак темен душата му скръбно пие,
то не било волен сокол – силна птица,
най било млад левент, Мурат – яничар.

Там долу въз върховете на Пирин
за чудо и приказ девойка живяла,
мома омайна Синаница се зовала.
Кога ясно слънце сутрин изгрее
над островърхите карпи пътеки,
кротко си стада на паша повежда
и песен чудна с меден кавал нарежда,
денем, кога сини очи в езера оглежда
Пирин немее, в преклон се свежда.

Прихласнат от таз хубост приказна
Мурат пратил измекярска потеря,
Синаница нему да хванат, да хванат
още доведат, ханъма да я преклонят.

Синаница стройна мома сърница,
измъквала се все ловко кат птица,
накрай Мурат бей от гняв понесен
потеглил сам да дири брода нелесен.
Завардил пътя обратен под склона
Синаница си на върха сама остала,
над нея чисто небе – волни птици,
зад нея хищни ръце – мъченици,
под нея шеметна пропаст, орлици.

Синаница клета глава не склонила,
младост прежалила, вяра спасила,
над пропаст се тополка гордо извила
и кат орлица се от върха извисила.

Смаян Мурат, ням се свлякъл
до стройна снага бездиханна,
изумен от хубост дето завлякъл,
дваж по-изумен от туй що не чакал.
Амулет майчин на гърди момински
срязал кат с нож сърцето кораво,
амулет същи на гърди яничарски
пазел спомена майчин отляво.

Познал той свойта клета сестрица,
Синаница родна – чиста звездица.
Горко Мурат тежки сълзи заронил,
спомнил си жална участ, замолил,
кога го от майка свидна откъсват,
яничар в чужда вяра да го нахъсват.

Заплакала ѝ планината,
планината още долината,
от тоз ден тежък нататък,
Мурат се в сокол превърнал,
превърнал още, ветрове прегърнал.
Кога темен облак слънцето скрие
и звезди грохотен сблъсък покрие,
да пази вяра и своего рода,
да има защитник верен народа.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!