№ 132 Славей

май 10, 2023

СЛАВЕЙ

Славей, славеи роди,
седем рожби нежнолики.
Радост свята в тъжни дни,
седем тайни звездолики.

И от всички най-любима
млада рожбица му беше.
Над притихнали градини
татко си безкрай зовеше.

Смело литна надалече,
над Марица в ден обречен.
Там замръзна и притихна,
неговата чудна песен.

Господ знае що да стори,
Господ върши чудеса.
Славеят запя във двóри,
низ във тревненска чешма.

Сетне литна над земята,
във Италия се спря.
Болен, болен във душата,
че Родина не видя.

Славей, славеи повика,
търси славей под дъжда.
Само Пенчо под иглика
къта майчица в нощта.

За Балкана, за сестрите
още славеят тъжи
и не спира свойта песен,
там във тревненски гори.