№ 134 Пиесата

май 10, 2023

Пиесата “Без край”

Майка ми Земята е ,баща ми-Вятъра,
сменя се декора на сезоните.
Всички сме на сцената-сестрите,братята,
в публиката дремят само спомени.

Роден през пролетта в напъпил цвят,
растях необуздан,наивен, млад.
Пораснал в лятото и станал як,
лодката гребях и дирех бряг.

Узрял,презрял през есента,
за сбогом татко рошеше ми бялата коса.
През зимата заспал до пролетта,
в утробата на майката Земя.

Дете на урагана и пръста,
отрочето на любовта – без грам тъга,
на пътешествие сега,
с роля нова от пиесата “Без край”.

Костюмите ги дават без пари-
какво ли режисьора ще реши?
Едни свободни във безкрая,
а други в клетката на ”Мая”.