№ 138 КРАЙ ЕЗЕРОТО

май 13, 2024

№ 138
КРАЙ ЕЗЕРОТО

В самотните нощи, когато те няма.
Не си до мен, болка е голяма.
Какво да правя аз сам и неразбран.
Ще те чакам колкото и да трябва,
с надежда и последен блян.

Ще гледам аз, ще гледам сънливо
с очите ми затворени, сълзливи.
Едно езеро синьо, дълбоко, студено,
вечно спящо, мълчащо и любящо.

Ти си моята изгряла месечина.
Ти си моят извор на щастие.
Ти си моята сбъдната мечта.
Ти си моят живот, моето спасение.

Боли ме сърцето, боли ме душата,
Но търпя, какво инак да правя
Любовта лекува, не отравя.
Дъжд затропа, сълзите спряха.

Самодиво моя, Белоного, плени ме
нежно край тва езеро скрито.
Обичай ме както можеш.
Обичай ме истински силно.

Спомени нежни мотаят се из моята глава.
Времето потънало е в тишина и покой.
Вятърът тихо разнася шепота на листата.
Водата трепти, месечна грее, чувствата говорят.
Колко е хубаво да си до мен, край езерото …

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!