№ 138 Обич

май 10, 2023

№ 138

ОБИЧ

„…и тъмното започва да свети.“

Павлина Йосева

Мълчим, а неизречените думи просветват и разцепват тъмнината. Отдавна няма нищо помежду ни, отдавна няма „тук“ или „оттатък“.

Мълчим и няма нужда да говорим – изгубиха словата своя смисъл.

Вратите и прозорците отворихме. Приехме туй, което ни е писано.

Разголени до нерви, до душите си, невинни като червея в черешата, на мрака сетното убежище рушим – тъй праведни, и точно толкоз грешни.

Минаваме без сянка и без плът през процепа зелен на световете.

Посоки няма, няма даже път, когато тъмнината в нас просветва.

П спрели времето, убили своя страх, видели плод в разцъфналата джанка, духа си сплитаме и спираме света.

А мракът всъщност е една голяма сянка.