№ 141 ОНАЯ ЗВЕЗДА

май 13, 2024

№ 141
ОНАЯ ЗВЕЗДА
В памет на скъпия ми съпруг Пламен
Колко дълго сме с теб разделени…!
Колко бързо животът тече…!
Колко мигове несподелени…
Как копнежът по теб ме влече…!
Във очите ти пак да потъна,
да ми галиш косите с дъха….
Нека в твойта любов се препъна-
с топла нежност подай ми ръка…!
За целувка е жадно лицето…
Търси рамото твърдата длан…!
Без любов гасне бавно сърцето…,
а денят ми потъва в тъга…
В нощи будни разплаквам зората…
Вечер тихо се сгушвам сама…
Не усещам до мен топлината,
но те чакам – в съня ми ела!
Девет месеца – тежки, сиротни…
скита твоята скръбна душа…
Гледам пак към звездата самотна.
Зная – ти си оная звезда!
С нея пращаш ни своята обич –
тя крила ще разперва над нас.
Като Ангел небесен ще можеш
да ни пращаш надежда, кураж…!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!