№ 142 Копнеж

май 10, 2023

№ 142
КОПНЕЖ

Ще съм съня в мечтите ти,
ще съм изгрева в очите ти,
ще съм камъче в ръката ти.

Гледам през твойте очи
и потвам в най-дълбокото мълчание.
Навярно пътищата ни са пресечени.
Погледни ме.
Намери ме там-
в тишината на думите.

Със звук от нежна струна
прегърнала топлия вятър
ще гали дълго лицето ми.
Кога за последно съм
плакала от щастие?

Все по-красива е всяка мечта,
а най-красиви са душите,
които могат да обичат.