№ 142 Малък Пенчо

май 13, 2024

№ 142
Малък Пенчо

Към детството ми често мисълта ме тегли,
за дядовите разкази нося спомени бегли,
приказки, истории, стихове, легенди,
предавани в години тежки, мъчни, бедни.

С усмивка дядо думаше ми за едно момченце,
палаво, игриво – Славейково детенце,
което пък израснало в буен просветител,
поет бунтар, вдъхновител и будител.

Свободна си родина, копнеел той да види
на таланта му неземен всеки може да завиди,
между пожари страшни и реки от лед
родил се малък Пенчо, за да е велик поет.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!