№ 143 СЪТВОРЕНИЕ

май 10, 2023

№ 143
СЪТВОРЕНИЕ
И нека забравя мъжете неверни,
и нека запомня очите обични.
Градушка да бие в стъклата вечерни,
сама и дъждовна в небето да скитам.
В незнайна посока ни водят звездите.
И нашите стъпки на извори стават.
От тях ще отпиват животни и птици.
Цветята от суша и зной ще спасяват.
В челата ни тръни венци да заплитат.
И ябълки райски да падат в тревите,
дете да премине, и без да попита,
плода да повдигне с ръце неизмити.
Вървим. И неволно, или пък нарочно,
доброто след нас напоява земята.
Напреко на всички лъжовни пророци,
по-живи ще бъдем след черната дата.
Вървим през пътеки, изрити с копита,
заравяме пръсти и галим тревите.
С торбата през рамо, със пресната пита,
с абичка с гайтани, във спомени скрита.
Във подгъва златна пара е зашита.
Къщовникът – пази. Бохемът пилее.
Разумният – златото сменя за жито
и „хлеб наш насущний“ с любов ще засее.
Луни ще изгреят. Планети ще скитат.
Мъгли ще отнасят очите неверни.
Дъждът ще отсее с небесното сито,
от новото утро, осилите черни.