№ 144 ГЛАСЪТ НА ТИШИНАТА

май 13, 2024

№ 144
ГЛАСЪТ НА ТИШИНАТА

Със себе си, когато тръгнах аз да споря,
тогава взех да различавам долу, горе.
И всичките желания в едно събрани
видях как може, а и трябва да се бранят.

Но щом поет поети взеха да ми казват,
започнах сам със себе си да си приказвам.
Поисках скрити истини да разгадавам.
Чрез Словото постигнах и на вас ги давам.

Че малък, колкото мушичка най-нищожна,
видях голям човек как мъчи се да може.
Но стигнал само на цветята до бодила,
зачеркват името му – този тука бил е.

Мечти съзрях, копнежи, дяволски стремежи.
Греховност плътска, никой без да забележи.
И други грехове, които не броят се.
От грях заченати, че хората градят се.

И странстват по земята, бедстващи и голи,
със нежни стръкчета любов, във тях наболи.
А както газят уморени сред тревата,
съзират земното начало във децата.

Край синор стихнали на земната ни нива,
дано да чуят тишината, що прелива:
Че първо трябва да изка/чиш планината,
щом искаш да съзреш лика на долината.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!