№ 146 Някога – през септември

май 13, 2024

№ 146
***

Някога – през септември обичах да ставам рано
и да бера ябълки заедно с дядо.
А стигнеше ли слънцето средата на небето,
нямах търпение баба да ни донесе обяда.
Тогава –
сядахме заедно на сянка.
Похапвахме домати със сирене,
печена сланина
и чушки с извара.
После идваше онзи сладостен миг,
когато тя запяваше.
Детската ми кръв кипеше –
пред погледа ми танцуваха самодиви,
пременени в дълги бели ризи и с боси крака.
Понякога разрешаваха да играя с тях,
но бях твърде невинен, за да отнемат живота ми.
Затова отнеха този на дядо,
макар и никога да не бе поглеждал друга жена.
По някаква причина после взеха и баба.
Татко ми каза, че на онзи свят…заедно щели да пеят и танцуват.
Още чакам да се върнат.
Сигурно се забавляват
защото единствените обитатели на нивата…
са пожълтелите бурени
и спомените ми за вкусните плодове.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!