№ 146 Завий ме

май 10, 2023

№ 146

Завий ме

Чувствата са ясни,
прикрити под одеало от страсти.
За мене знам
то ме обвива,
леко раменете ми покрива

Одеялото когато повдигне
негова съм, и оставам
Но той не ще надникне,
а аз чакам тъй наивно,
постоянно,търпеливо –
Чакам го при мен
под одеялото да влезе,
Същността му да излезе,
Да почувствам друга топлина
Не тъй тежка-
Лека, човешка.
Да я загърна таз’ вина.

О наивна, сляпа!
Как може да си толкоз жалка?
Да ти говоря, смисъл няма!

Как тъй не проумява?
че одеялото си той размята
Своеволно, безразлично –
Ни скришно
Но на нея студено ѝ е и чака.
Чака, че без него не диша
Чака, а не е ни настояща, ни бивша
А аз при нея седя,
с нея мълча
Знам, че я виждам за последен път.