№ 147 Видение

май 13, 2024

№ 147

Видение
На Петя

Цялото от капки ситен дъжд,
събрани в плът,
излято е самотното ти тяло.
И кротки, леко къдрави вълни
мекия ти гръб копринен милват.

Със властна плахост,
с нежна страст
към мене ти със вятъра си идеш —
във дрезгавата птича тишина
на още неотронила се утрин.

А аз с папуняка си разговарям пак —
отстрани до мене кацнал причудливо,
и може да си чула как рисувам с глас
портрет на водната ти голота пустинна.

21.04.2024

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!