№ 148 Йоан

май 10, 2023

№ 148

Йоан

Ний всички сме деца на майката земя
– Х. Смирненски
Звездите се сливат там нейде във мрака
и бавно угасват копнежи и блян,
качулка със сърп се е скрила и чака
да хване човека във своя капан.

Седеше работник на име Йоан
на вечностудената пейка,
той нямаше обич, дори и юрган
и зъзнеше в болка от треска.

Имаше силни, корави ръце,
изтрити и тъй уморени те бяха,
очи във земята и слабо сърце
се в лютата зима топяха, топяха…

Нима той не беше син на баща,
който отгледа го в трудните дни,
но татко му кашляше лошо и два
месеца след туй се с него прости.

Нима не му даваш сега обичта,
ти майко на всички, ти майко земя?
Йоан се катурна, той сякаш заспа
и гледаше кротко над него смъртта.